Една вечер в страната на спомените-2...
Една вечер в страната на спомените-2...
... Морето, Слънцето и Вятъра
в Магичен залез бяха ни родили...
... Излизахме, подпалили водата-
Желанията още не открили...
В красив момент изваяли ни бяха
от слънчевия бронз на него лято-
напръскани от капчици блестяха
телата ни на залеза във злато...
В краката ни Морето кротко лягаше,
над нас кръжаха птици разтревожени,
а Вятърът в косите ни играеше
и будеше желания отложени...
А толкова и млади, но и древни
като Живота, който в нас пулсира,
разбирахме, че раждат се легенди
и тука, и сега, и във Всемира...
И плахо кожата ти нецелувана
докоснах с устни в тая ранна вечер,
и бяхме целомъдрени, но влюбени-
учудени, че се желаем вече...
А виеха в Душите ни неукротени,
столетия нестихвали Стихии,
които са създали теб и мене,
в които ще се завъртим и ние:
и най-напред гърдите ти целунах
със ореола им чаровно-тъмен,
издебнах ги когато се вълнуваха
и слязох на богинята до хълма!..
... От слабост непозната натежали
полегнахме за миг безкрайно кратък,
защото въздухът бе оредял и
без сили ни остави за нататък...
Умората надвила ни напълно
повика да празнуваме тогава...
... А Слънцето потъна, стана тъмно,
Морето засия като жарава...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
