12.11.2013 г., 18:13 ч.

Една вечер в страната на спомените № 3... 

  Поезия » Друга
381 0 2

 

 

Една вечер в страната на спомените № 3...

 

Къде живеят спомените?... Знам ли!...

... Навярно нейде в тайнствена Звезда

запазват се те жизнени и млади

на Времето от тъжната ръжда?...

 

А ние в гравитацията властна

на тайната Звезда все търсим брод,

макар и да разбираме прекрасно,

че спомените имат свой живот

 

и щом веднъж излезли сме от него,

а чувствата раздали сме в аванс

залагайки хазартно свойто его -

сме проиграли  втория си шанс...

 

... В последния трамвай пред мене седна

Момиче със божествени черти -

обърна се назад и ме погледна

със ласкави, бадемови очи.

 

За нещо ме попита, но не помня -

изтръпнал и смутен не го разбрах,

навярно глупост съм изтърсил в оня

безумен час, че то избухна в смях.

 

На спирката погледна ме отново,

загадъчно усмихна ми се пак -

преди да се усетя беше долу

и скри го там катранения мрак...

 

Подскочих и заудрях по вратата

и молех се на ватмана да спре,

но ускорил трамвая, той Съдбата

отказа в тая нощ да разбере...

 

... В една усмивка, дето поощрява,

бе смесило кокетно страст и свян -

о, колко пъти ходих оттогава

на спирката, но нямаше го там!...

 

А толкова Жени обичах после

и сладък бе чаровният им грях,

но тъй загадъчно не ме докосна,

не ме разтърси никоя от тях!...

 

... Животът си тече, реди проблеми,

но возя ли се във трамвай, съм в стрес:

Момичето с очи като бадеми

пред мен да седне чакам и до днес!...

 

  Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??