Една вечер в страната на спомените № 3...

Къде живеят спомените?... Знам ли!...

... Навярно нейде в тайнствена Звезда

запазват се те жизнени и млади

на Времето от тъжната ръжда?...

А ние в гравитацията властна

на тайната Звезда все търсим брод,

макар и да разбираме прекрасно,

че спомените имат свой живот

и щом веднъж излезли сме от него,

а чувствата раздали сме в аванс

залагайки хазартно свойто его -

сме проиграли  втория си шанс...

... В последния трамвай пред мене седна

Момиче със божествени черти -

обърна се назад и ме погледна

със ласкави, бадемови очи.

За нещо ме попита, но не помня -

изтръпнал и смутен не го разбрах,

навярно глупост съм изтърсил в оня

безумен час, че то избухна в смях.

На спирката погледна ме отново,

загадъчно усмихна ми се пак -

преди да се усетя беше долу

и скри го там катранения мрак...

Подскочих и заудрях по вратата

и молех се на ватмана да спре,

но ускорил трамвая, той Съдбата

отказа в тая нощ да разбере...

... В една усмивка, дето поощрява,

бе смесило кокетно страст и свян -

о, колко пъти ходих оттогава

на спирката, но нямаше го там!...

А толкова Жени обичах после

и сладък бе чаровният им грях,

но тъй загадъчно не ме докосна,

не ме разтърси никоя от тях!...

... Животът си тече, реди проблеми,

но возя ли се във трамвай, съм в стрес:

Момичето с очи като бадеми

пред мен да седне чакам и до днес!...

  Коста Качев