Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
20.05.2023 г., 10:28 ч.

Eдничко паячето сред листака плаче 

  Поезия
468 3 6

 Въздушно-златна мрежичка плете,
незримо паяче, увиснало в листака,
мечтите мои тръпно учат се да чакат,
в деня, отворил пак очи, като дете,

и тихо длан протяга към небе,
което в своята бездънност пак го мами
и пита: "Сън ли бе или не бе?"
Политналата птица на ума ми.

Тя търси все далечни брегове,
а паяжинка златна все назад я връща,
когато  утро с детски глас зове,
небето става за мечтанията къща.

И нека казват: "Луда е била"!
Глупецът знам, че вездесъщ и разбирач е...
А над мечта, с пречупени крила,
едничко паячето сред листака плаче.

 


 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Чудесно е!
  • Благодаря ви!
  • Замислих се. Поети, поетеси... Идва ти отвътре, сядаш, пишеш - олеква ти. А всеки от нас знае какъв път е извървял, колко пъти е " кърпил" крилете си. Понякога и една дума стига - да те срине, или да ти даде сила и кураж да продължиш. А колко от нас го разбират и оценяват? Благодаря!
  • "когато утро с детски глас зове,
    небето става за мечтанията къща."
    Страхотно!
  • "когато утро с детски глас зове,
    небето става за мечтанията къща." - няма да пораснем и това е
Предложения
: ??:??