Eдничко паячето сред листака плаче
Въздушно-златна мрежичка плете,
незримо паяче, увиснало в листака,
мечтите мои тръпно учат се да чакат,
в деня, отворил пак очи, като дете,
и тихо длан протяга към небе,
което в своята бездънност пак го мами
и пита: "Сън ли бе или не бе?"
Политналата птица на ума ми.
Тя търси все далечни брегове,
а паяжинка златна все назад я връща,
когато утро с детски глас зове,
небето става за мечтанията къща.
И нека казват: "Луда е била"!
Глупецът знам, че вездесъщ и разбирач е...
А над мечта, с пречупени крила,
едничко паячето сред листака плаче.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
