daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
29.03.2022 г., 9:00 ч.

Едно кафе без мляко 

  Поезия » Любовна, Друга
476 2 12

Копнея за онази юнска сряда,
когато в девет още ще е светло.
Да седна там, където Мракът сяда.
И да му сръбна глътка от кафето.
За простите неща да го разпитам —
такива скучни, мрачно-ежедневни.
Да, риск е, но си струва да опитам
в очите му да стана непрогледна.
На ласката ми той ако отвърне... 
О, светъл ден! Не знам какво ще правя!
Но даже цяла в нощ да ме загърне, 
с минута-две поне ще го забавя.
За тези, дето привечер се носят 
по двойки из града, като воали. 
И, влюбени, секунда още просят —
разцъфналата нежност да погалят.
За щурите съседки хлапетии, 
с последните лъчи подели жмичка.
И малко светло време за ония, 
които към дома вървят самички.
За майките, бащите и децата, 
живота натоварили в багажник, 
пътуващи измежду двата свята —
мечтите и познатата етажност.
Минута или две и за поета, 
по залез пак приседнал на балкона. 
Той с думи, както се полива цвете, 
в душата си отглежда беладона.
За себе си не смея да поискам
отсрочка в тази млада юнска вечер...
На Мрака може бързо да му писне
и в миг да се усети, че му преча
в сатенената черна пелерина
деня разлят полека да попие. 
А в десет, като прима балерина, 
луната с арабеска да открие
поредния космически спектакъл.
Нима ще знае някой, споделили
на пейката едно кафе без мляко, 
че с Мрака тихо сме се разменили? 

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??