Едно мрачно утро
Едно мрачно утро отново дойде,
слънце спи заличено от облак,
кафето горчиво, сърцето само...
Като ритнат на плочките просяк.
Не, няма да дам на сълзлива тъга
да остави деня ми опушен.
Имам обич и вяра във свойта душа,
тя заспива във облаче пухено.
А когато в зарана я срещне мъгла,
взема клонка разцъфнала джанка
и помахва, отворила свойта врата
да събуди и Слънчо от дрямка.
Едно мрачно утро отново дойде –
нарисувах му слънчеви устни,
две трапчинки, засмени очи, лъчезарно лице...
И с хвърчило в небето го пуснах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
