7.04.2015 г., 21:31

Едно писмо

646 0 5

Едно написано писмо -

преди години.

Говори за раздяла.

След прочета боли

и оживяват чувства.

 

Едно писмо с почерк крив,

написано в момент на срив,

говори с твоя глас.

 

Искам отново да съм в час,

да виждам твоето лице,

да ме галиш с любовно перце.

 

Без дъх останах,

а са минали толкова години.

Първа обич - съхранена!

Първи грях - опожарен!

Едно писмо...,

а колко много рани!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Едно писмо, а колко много рани!!!" оставя в душата!Тежко нещо е раздялата в любовта!Харесах и го оценявам!Поздрави от мен и хубав ден,
    Василке!!!
  • "Без дъх останах,
    а са минали толкова години.
    Едно писмо....
    а колко много рани...."
  • Васе, поздрав! Много ми харесва. Лека нощ!
  • Връща ме към първата любов и ме кара свенливо да се пренасям в миналото.
    Харесвам ми. Поздравления и чудесна вечер.
  • Напомни ми "Мостовете на Медисън" с това писмо, а и аз имам лични мотиви да съпреживявам хубавото ти стихотворение, Василке!

    Поздрав и светли празници!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...