Ех, даскале!
Простаците – проказа, язва,
лустросани, със силикон.
Наивник някакъв – доказва,
че има бъдеще. Галфон!
А в джоба има само дупка
а книги мъкне. Хайде де!
Какъв си ти бе? Бързо, чупка!
Поезия не се яде.
Детето ми било неуко?
Ти като учи, та от глад,
си мършав, или тъй – от скука,
ме дразниш, или те е яд,
че ние, двамата, с жената,
отглеждаме си политик.
Таквиз са, байо, времената,
а ти се правиш на велик.
Учител бил си? Много славно!
Ти – с лодена си, овехтял,
изчезвай, байо! Незабавно!
Догдето жив си и си цял.
Простащината загорчава.
Какво ли бъдеще кове?
Ех, даскале! И заслужава,
светът такива синове...
-------------------------------------------
Лоден - горна мъжка дреха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
