Ех, любов, къде си в този миг,
ела прегърни ме, целуни ме,
но за последно.
Бъди себе си, любов,
бъди истински веднъж,
в тоз фалшив живот,
обикни ме, залюби ме,
а утре тръгни си.
Ще те обичам вечно,
а ти само тази черна нощ,
на сутринта забрави ме,
на сутринта разлюби ме!
© Алексис Петровас Всички права запазени