Ех, любов, къде си в този миг,
ела прегърни ме, целуни ме,
но за последно.
Бъди себе си, любов,
бъди истински веднъж,
в тоз фалшив живот,
обикни ме, залюби ме,
а утре тръгни си.
Ще те обичам вечно,
а ти само тази черна нощ,
на сутринта забрави ме,
на сутринта разлюби ме!
© Алексис Петровас All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
