Ех ти, Любов!
Ех, ти, Любов, до глупост безрасъдна,
препускаща като мустанг в гърдите ми,
ще ме догониш, знам, и във отвъдното,
ей тъй – да дообъркаш още дните ми...
Ех, ти, Любов – ту близка, ту далечна!...
Прогоних те през девет планини...
Но писано било с мен да си вечно
и връщаш се по-силна от преди!
Ех, ти, Любов, до лудост твърдоглава...
Безмислено се боря с тебе, знам!
Единственото, дето ми остава -
това, което имам да ти дам...
Душата ми - във нея още има
местенце, тебе за да приюти.
Сърцето ми - то малко е ранимо...
Внимавай с него! Цяло го пази!
И всичките ми нощи... приеми ги!
На прах днес стривам всяка съпротива...
Какво от туй, че слагаш ми вериги,
щом с теб се чувствам три пъти... по-жива!
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
