ЕжедневиеС

30.03.2013 г., 16:26 ч.

Поезия » Друга

496 0 2

Събужда ме утро, атлазено чисто,

очаква ме жадният ден,

гладно дете ще поиска закуска,

а кой ще се сети за мен?

Поемам по пътя - от стая във стая,

пометено... мръсно след мен,

умората в ъгъла вече ме чака,

а кой ще се сети за мен?

С ръка загрубяла поглаждам лицето,

и бръчките - скрито длето,

вечерята къкри, и той уморен е,

а кой ще се сети за мен?

Постилам чаршафи във топлата вечер

и свивам се нежно във плен,

в ръцете му тихи - огън запален,

с любов той се сети за мен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.