ЕжедневиеС
772
0
2
Събужда ме утро, атлазено чисто,
очаква ме жадният ден,
гладно дете ще поиска закуска,
а кой ще се сети за мен?
Поемам по пътя - от стая във стая,
пометено... мръсно след мен,
умората в ъгъла вече ме чака,
а кой ще се сети за мен?
С ръка загрубяла поглаждам лицето,
и бръчките - скрито длето,
вечерята къкри, и той уморен е,
а кой ще се сети за мен?
Постилам чаршафи във топлата вечер
и свивам се нежно във плен,
в ръцете му тихи - огън запален,
с любов той се сети за мен.
© Йорданка Пешлова All rights reserved.
