Експериментално стихотворение
Може ли светът да се огледа цял
в една прозрачна, идеална капка,
останала върху перваза чист
след летния, уханен дъжд?
Нима поглеждайки я изведнъж -
от гневното небе отронен лист -
като грижливо водена тетрадка
ще ти разкаже що е облакът видял...
... Червеното на момините устни,
обагрени във влюбено-пресилен смях;
на майчица гръдта пресъхнала
от болка по непрежалимо чедо;
нехаещите златни слънчогледи;
наметнатата рана с дрипа връхна;
с надежда пълен на голтака мях;
затичалите се към някой чувства.
Нима ще ти разкрие кръговрата
или на бурята леговището дръзко;
изконната борба без победител
между добро и зло в човешката душа;
задавената в спомени сълза;
окаяно сърце без повелител;
или пустеещия бряг - опръскан
с последните лъчи на диво лято.
В четирилистна детелина вяра
и пълни с детство мънички очи;
изгубен сън из дебри пълнолунни;
на двойка гълъби гугукането нежно
или девича шия - белоснежна,
целуната от вятър развълнуван...
Прочел света, накрая прочети
как любя - безусловно и без мяра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
Лошото е, че от помнене на римите човек малко губи фокус върху съдържанието.
