Ела след тази есен шумоляща,
за да облека онази рокля,
която пърха, сякаш птичка
е кацнала на твоята постеля.
Ела, в стихиите ми румоляща,
с предпролетната си наметка,
какво, че вън ще бъде зима,
щом срещна твоята усмивка.
Във скута ми кацни като снежинка,
която е раздрала небесата,
за да докосне с нежна ласка
дланта ми, устните, косата... ...