5.12.2017 г., 13:43 ч.
Ела, Любов и събуди ме
В съня ми – сън... Античен град
в полуефирен плам и ням...
Издигат се колони там.
предверие към рай и ад.
И нежен лъх, и мъртъв хлад
понасят ме към златен храм
с портали два... О, аз не знам
кой води в мрак, кой в чуден свят.
Каквото и да избера
ще е без теб, и ще сгреша,
изгубвам своята душа.
В самота ще изгоря...
Зова свещеното ти име:
Ела, Любов и събуди ме!
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря!
-
Прекрасно!
-
Благодаря!
-
Прекрасен стих!
-
Благодаря ти, Мария!
-
Браво! Изключително творение! Възхитена съм! Все така!
-
Благодаря ти, Инара!
-
Благодаря!
-
Красиво е! Хубаво пишете!
-
Благодаря ти, Милена!
-
Красив сонет!
-
Напомня сонета "Мъртъв град" на Албер Самен. Там спи самият античен град. По- точно руините му спят, затрупани под пясък. Тук нещата са по-сложни. Сън в съня. Твоят град не е разрушен. Добра композиция - антитези в катрените
/двуримна октава, в която всички рими са мъжки, това е трудно за изпълнение/, перипетия в терцетите, точно както трябва бъде. И на финала се отрежда ключова роля на любовта. -
Чудесен стих! Поздрав.
-
Сякаш попаднах в един нереален свят... Поздравявам те за красивия стих. Асенчо!... Поздрави, майсторе!
-
Аплодисменти!
-
Чудесно...
-
Прав си! Любовта може да направи от Ад-ът Рай, а нейното отсъствие да превърне Раят в Ад! Браво
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
