12.06.2013 г., 7:58  

Ела в чудната страна Поезия...

593 0 1

Ела в чудната страна Поезия...

 

Тръгни със мене да те заведа

във чудната страна Поезия,

религията там е: Любовта-

без атеисти, и без ереси!...

 

И тя не се нуждае от амвон,

а Боговете ходят сред народа

и Времето е със един сезон

на диво нацъфтялата природа...

 

Понеже няма непоети там

и небосвода е примамно модър,

а всеки влюбен просто е талант-

и Любовта човешка е шедьовър.

 

Там носят на любимите цветя,

а то си е: послание, и притча,

защото всяка влюбена Жена

желае, да е най-красивата и най-обичаната...

 

И звездната омая на нощта

превръща вятърът във дивна серенада,

а хвърлената роза, за страстта е,

признание с покана за наслада...

 

Там влюбените вечер на брега

се взират дълго в слънчевите залези-

и хванали се здраво за ръка

пътуват в необята от фантазии...

 

А в нощите с магичните луни

и в лудостта от лунните пътеки,

направо по златистите вълни

вървят и то достъпно е за всеки...

 

Когато от небесният разкош

една звезда политне към Земята,

нещата пожелани в тази нощ

се сбъдват там... Любимци на Съдбата!...

 

... Застанала на кръстопът сега,

объркана в смразяваща амнезия,

повярвай ми, дай пламнала ръка-

ела във чудната страна Поезия!...

 

Коста Качев,

10.06.2013.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...