Емиграция на чувствата
А някога мечтаехме
за неоткрити острови,
за общи лаврови венци.
Забравили,че те ни чакат
през десет океана.
ИЛЯ ВЕЛЧЕВ
Емигрират птици.Емигрират хора.
Есенните жици в есенни простори...
Вятърът е ласкав.Слънчево лежерно,
е някак на душана.Пътища безмерни...
Жаждата връхлита любовта ни лунна!
Лунното копито галопира във съня ни...
Светът е безграничен.Звезден-океанът.
Няма жена безразлична,щом е будна
в есенните нощи!Плуват емигрантски
въздушните пощи.И прелитат чувства
споделени:между влюбени,тихи ласки...
Спомени мъждукат.Шепнат топли устни:
"Остани при мене!Защо дом напускаш?"
Сълзите солени.Дъжд се дави в пустиня!
Нощем да мечтаеш за велико изкуство.
Денем да работиш за валутна милостиня...
Емигрантски птици в душите прелитат.
Нощем под звездите-пътища безкрайни
мамят девици млади.И денем ги питат:
колко днес спечели на улица"Незнайна"?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
