22.10.2010 г., 7:37

Емигранти

1.1K 0 1

Какво да правя тук?!

Сам или с някой друг...

Ти ли ще ме спреш?

Виж, че всеки втори е невеж.

Искам аз промяна!

А не следващата съща смяна!

Уж свобода притежаваме,

а къде я прилагаме?

Има някакви закони,

но всички се държат като роми.

Тук си или богат, или беден,

най-често последен.

Имаш някакви мечти,

но вятърът прекършва твоите мечти.

Родината си е родина.

Най-красивата картина!

Дом, семейство и природа,

всеки може да напише ода.

Искаш да вървиш напред,

сега е твоят ред!

Решението не е лесно,

но тука ти е някак тесно.

Навън да дишаш можеш

и всичко, на което си способен да покажеш.

Там някой ще го оцени,

а няма да поиска веднага да ти навреди.

Много са тези,

различни от онези,

имат собствени тези,

а не са главорези.

Избрали са света,

правата, честта и реда!

Лишили са се от много,

но най-искрено искат го!

Чувстват празнота,

но не гледат всеки ден същата грозота.

Трудността е ясна,

раната е прясна!

С времето се свиква,

към хубаво лесно се привиква.

Всичко ще бъде наред!

Сега и занапред.

Вярвай, искай,

а не стой и не пискай!

Надявам се да дойде ден

и ти да си до мен!

Вкъщи,

тук, сега, къде, не се мръщи!

Всеки има си родина,

тя е неговата половина!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънце Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...