27.06.2015 г., 9:28

Еньовден

479 0 1

Как тревата се промуши

тъй, без шум

между вързалите круши

тук навън?

 

Ситен дъжд е превалявал

на луна

Еньов ден да срещне в бяла

светлина.

 

В къса нощ на пролет-лято

със нега

къпят се моми в реката

до брега.

 

Билки росни, еньовденки

край гора

да берат и топнат в менци

по зора.

 

Над водата им мълчана

пеят химн

и ладуват, да пристанат

на любим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво Еньовденско стихотворение!
    Подходящо за ритуално речитативно изпълнение или
    Обредна Еньовденска песен. Красиво и много ценно!
    поздрав и хубава събота!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...