Как тревата се промуши
тъй, без шум
между вързалите круши
тук навън?
Ситен дъжд е превалявал
на луна
Еньов ден да срещне в бяла
светлина.
В къса нощ на пролет-лято
със нега
къпят се моми в реката
до брега.
Билки росни, еньовденки
край гора
да берат и топнат в менци
по зора.
Над водата им мълчана
пеят химн
и ладуват, да пристанат
на любим.
© Иван Христов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
