Как тревата се промуши
тъй, без шум
между вързалите круши
тук навън?
Ситен дъжд е превалявал
на луна
Еньов ден да срещне в бяла
светлина.
В къса нощ на пролет-лято
със нега
къпят се моми в реката
до брега.
Билки росни, еньовденки
край гора
да берат и топнат в менци
по зора.
Над водата им мълчана
пеят химн
и ладуват, да пристанат
на любим.
© Иван Христов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
