Как тревата се промуши
тъй, без шум
между вързалите круши
тук навън?
Ситен дъжд е превалявал
на луна
Еньов ден да срещне в бяла
светлина.
В къса нощ на пролет-лято
със нега
къпят се моми в реката
до брега.
Билки росни, еньовденки
край гора
да берат и топнат в менци
по зора.
Над водата им мълчана
пеят химн
и ладуват, да пристанат
на любим.
© Иван Христов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
