И ако сянката ти проговори
за снощния и сън,
когато небето се отвори,
а слънцето изкъпа се заран,
се отъркаляй мълчаливо
из омагьосаните билки,
открадни лечебната им свян.
Скрий в дълбоките бунари,
болките си от кошмари
и причакай самодиви
някъде из сънищните ниви.
И слънцето когато изтрепти
с червена връв вържи тревите,
тревогите във възел стегнат,
удави с роса Еньовска.
Пророкувай в светлина,
сянката да се измие,
да лекува съвестта и
с най-смълчаната вода.
© Misteria Vechna Всички права запазени