И ако сянката ти проговори 

за снощния и сън, 

когато небето се отвори, 

а слънцето изкъпа се заран, 

се отъркаляй мълчаливо

из омагьосаните билки, 

открадни лечебната им свян. 

Скрий в дълбоките бунари, 

болките си от кошмари

и причакай самодиви

някъде из сънищните ниви. 

И слънцето когато изтрепти

с червена връв вържи тревите, 

тревогите във възел стегнат, 

удави с роса Еньовска. 

Пророкувай в светлина, 

сянката да се измие, 

да лекува съвестта и

с най-смълчаната вода.