Еон (тъмната нощ на душата)
Еон (тъмната нощ на душата)
....................................
Онази събота не съмна
и никой не разбра защо
камбаната за нас не звънна
над втасалото ни тесто.
А беше време хляб да се пече
и мълком къшея да се раздава.
Да прикади душата скръбното сърце
и да се втурне радост да създава.
Е, вече нямахме очи.
Разбирахме го,
блъскайки се в мрака.
Крещяхме си,
но пътищата ни не ослепяха.
Бе страшно да се ходи прав
незнайно накъде,
но пътят ни събра
и ето ни- на колене.
Сега е време хляб да се пече
и мълком къшея да се раздава.
Да прикади душата скръбното сърце
и да се втурне радост да създава.
Онази събота все пак се съмна.
Все още не разбираме защо
камбаната щастливо звънна
над втасалото ни тесто.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
