Еон (тъмната нощ на душата)
Еон (тъмната нощ на душата)
....................................
Онази събота не съмна
и никой не разбра защо
камбаната за нас не звънна
над втасалото ни тесто.
А беше време хляб да се пече
и мълком къшея да се раздава.
Да прикади душата скръбното сърце
и да се втурне радост да създава.
Е, вече нямахме очи.
Разбирахме го,
блъскайки се в мрака.
Крещяхме си,
но пътищата ни не ослепяха.
Бе страшно да се ходи прав
незнайно накъде,
но пътят ни събра
и ето ни- на колене.
Сега е време хляб да се пече
и мълком къшея да се раздава.
Да прикади душата скръбното сърце
и да се втурне радост да създава.
Онази събота все пак се съмна.
Все още не разбираме защо
камбаната щастливо звънна
над втасалото ни тесто.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
