Епитет на мечтата
Ще погаля жена –
ще изпуша цигара.
Ще оставя цветя
за душата ми стара.
Тя горчиво разбра,
че боли да обичаш,
и в тъга изгоря...
На какво заприлича?
Накъде ли вървя
и дали я намирам?
Без криле ли летя
и в сърцата ли спирам?
Ще подпиша декрет
ще покрия луната...
Млад и тъжен поет –
епитет на мечтата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
