Oct 29, 2019, 8:58 AM

Епитет на мечтата

  Poetry » Other
670 1 2

Ще погаля жена –
ще изпуша цигара.
Ще оставя цветя
за душата ми стара.

 

Тя горчиво разбра,
че боли да обичаш,
и в тъга изгоря...
На какво заприлича?

 

Накъде ли вървя
и дали я намирам?
Без криле ли летя
и в сърцата ли спирам?

 

Ще подпиша декрет
ще покрия луната...
Млад и тъжен поет –
епитет на мечтата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...