Oct 29, 2019, 8:58 AM

Епитет на мечтата

  Poetry » Other
665 1 2

Ще погаля жена –
ще изпуша цигара.
Ще оставя цветя
за душата ми стара.

 

Тя горчиво разбра,
че боли да обичаш,
и в тъга изгоря...
На какво заприлича?

 

Накъде ли вървя
и дали я намирам?
Без криле ли летя
и в сърцата ли спирам?

 

Ще подпиша декрет
ще покрия луната...
Млад и тъжен поет –
епитет на мечтата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...