Карадобрев (Георги Карадобрев)
28 18
15.02.2017 г., 16:13 ч.  

Епоха 

  Поезия » Гражданска
1203 1 7

Епоха мрачна, люлка на беди,

дърво, което нивга не разлиства,

дотегнаха ми твойте свободи,

свободни сме, а истината липсва.

 

Епоха на несбъднати мечти,

на просяците гладни във ъглите,

които със протегнати ръце,

окаяни в калта броят си дните.

 

Епоха на очакване в лъжи,

на гаснещите старци във разруха,

на медийни герои и борци

за правдини,                                                   

с милион прикрит в търбуха.      

 

Епоха на крадци със вълчи нрав,

оглозгали държавата и грачат,

след тях и лешоядите във гняв

довършват европейската погача.

                                 

Епоха на грабливите ръце,

на низкия човек – по-чер от дявол,

прохождащ по глави и гърбове,

към благоденстващ ад се е повлякъл.

 

Епохата с безмилостни очи,

на силния с жестоката победа,

на къпещи се в евро правдини,

слугуващи на сляпата Темида.                                                   

 

Епоха на идейни низини,

с приятелства буящи в интереса,

на лъскави, ненужни благини,

по молове, витрини и във нета.

 

Епоха на деца без детски смях,

порастнали набързо и без давност,

без топчета, фунийки, дама, шах,

с глави и пръсти в другата реалност.

 

Епоха приютила мерзостта,

на алчните търговци на душата,

които благославят със ръка,

а с лявата прибират под расата.

 

Епохата с развратен ореол,

родила пак Содома и Гомора,

разпънала Духа на кръста гол,

ти блудстваш пред светлика на олтара.

 

Не те презирам, нито ми е жал,

за теб епохо празна, с нрави леки,

повярвай ми, аз искам да съм цял,

отивай си, отивай си на веки!

 

Георги Карадобрев

© Георги Карадобрев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??