Епоха
Епоха мрачна, люлка на беди,
дърво, което нивга не разлиства,
дотегнаха ми твойте свободи,
свободни сме, а истината липсва.
Епоха на несбъднати мечти,
на просяците гладни във ъглите,
които със протегнати ръце,
окаяни в калта броят си дните.
Епоха на очакване в лъжи,
на гаснещите старци във разруха,
на медийни герои и борци
за правдини,
с милион прикрит в търбуха.
Епоха на крадци със вълчи нрав,
оглозгали държавата и грачат,
след тях и лешоядите във гняв
довършват европейската погача.
Епоха на грабливите ръце,
на низкия човек – по-чер от дявол,
прохождащ по глави и гърбове,
към благоденстващ ад се е повлякъл.
Епохата с безмилостни очи,
на силния с жестоката победа,
на къпещи се в евро правдини,
слугуващи на сляпата Темида.
Епоха на идейни низини,
с приятелства буящи в интереса,
на лъскави, ненужни благини,
по молове, витрини и във нета.
Епоха на деца без детски смях,
порастнали набързо и без давност,
без топчета, фунийки, дама, шах,
с глави и пръсти в другата реалност.
Епоха приютила мерзостта,
на алчните търговци на душата,
които благославят със ръка,
а с лявата прибират под расата.
Епохата с развратен ореол,
родила пак Содома и Гомора,
разпънала Духа на кръста гол,
ти блудстваш пред светлика на олтара.
Не те презирам, нито ми е жал,
за теб епохо празна, с нрави леки,
повярвай ми, аз искам да съм цял,
отивай си, отивай си на веки!
Георги Карадобрев
© Георги Карадобрев All rights reserved.
