Есен
Ето я есента,
спряла на прага,
с пожълтяла пола
и снага наляла
от зеленчуци, плодове
и орехи с напукани носове.
Щом кихне вятърът и падат.
Листата в пласт дебел събрала,
родопска черга е застлала
в жълто, червено, кафяво.
Навсякъде, вдясно и вляво.
Браво!
Като добра домакина
огън запали в комина.
Лютеничка свари
за радост на млади и стари.
Буйна снага разкърши
и преброи на пръсти
всички именни дни,
от които календарът тежи.
Есен е. Моят сезон, моята песен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
