Есен
Ето я есента,
спряла на прага,
с пожълтяла пола
и снага наляла
от зеленчуци, плодове
и орехи с напукани носове.
Щом кихне вятърът и падат.
Листата в пласт дебел събрала,
родопска черга е застлала
в жълто, червено, кафяво.
Навсякъде, вдясно и вляво.
Браво!
Като добра домакина
огън запали в комина.
Лютеничка свари
за радост на млади и стари.
Буйна снага разкърши
и преброи на пръсти
всички именни дни,
от които календарът тежи.
Есен е. Моят сезон, моята песен!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
