Есен
Луната - зелено око на лисица,
се втренчи в ръждивата есен,
а крясъкът остър, на нощната птица,
мъглата повика, унесен.
И там, дето бяха през лятото розите,
в градината хладна и рижа,
е есен тъжовна. И само на гроздове,
дъждът ситни капчици ниже.
Останали са, с цветове, хризантемите,
по скута градински от злато,
шевици да везат и веят перчемите -
последният щрих на цветята.
Ръцете си в мрака протегнали клоните,
сънуват си летните дрехи.
Самотни и голи, прегърнали спомени,
от мъка се гърчат в небето.
А облаци, във резеда от луната,
са плъпнали като воали.
В око на лисица, заспива Земята,
че есен, за сън, я погали.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
