9.02.2020 г., 11:57 ч.

Есен край морето... 

  Поезия » Пейзажна, Друга
517 0 2

 

Есен край морето...

(елегия)

 

Чадърите висят надолу

и плажът е като пустиня...

Две чайки спорят... Нищо ново...

То... просто лятото отмина!...

 

Морето на деня приглася

една вълна в прибоя ляга,

следите в пясъка отнася

и пак завръща се веднага...

 

Жена и Мъж вървят по плажа

със елегични силуети,

обсъждат нещо, явно важно,      

но видимо от гняв обзети...

 

... А този ден едва започва

и утринта е толкоз свежа,

и палав бриз край тях източва

вибрации от нежна мрежа...

 

На попрището във средата”*

дали безумно закъсняла

не е помислила жената:

за „нова страст“ и за раздяла?...

 

Илѝ: във възрастова криза

и той в по-млада се е влюбил,

и тъй надява се „на виза“

за Ново прелестно безумие!?...

 

А Есента сега загатва,

(за жалост някак си подмолно!),

макар да я наричат „златна”,

че идва: Време меланхолно...

 

И други ценности човешки

излизат вече „на тезгяха”,

и вместо пориви лудешки

копнеж за зáвет в тиха стряха...

 

... Вървят и карат се по плажа

два силута елегични...

Какво ли имат да си кажат,

щом тръгват в пътища различни?!...

 

Като абсурд от стар театър

с игра трагична на антики...

... А свил внезапно бурен вятър

люлее ги като тръстики...

 

Едно време в Океана                                

*Данте Алигиери

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??