11.09.2010 г., 22:27

Есен на очакване

747 0 1

Силният вятър разбърква с ярост зелените клони.

Стар орех пропуква нещастен,

пропускайки слънцето помежду все още зеленото.

 

Вятърът есенен пречупва и моите сълзи.

Опитва да изкорени онази обич от мене,

която все още гори и понася ме нощем.

 

 

Любовтта ми...

Нима ще си отиде със жълтото мъртво на листата?

Не искам!

Нима ще бъде разнесена  с бурите морски?

Не искам!

Нима ще бъде отнесена с полета дружен на птиците?

Не давам!

 

 

По-добре така да остана,

неизлекувана, необичана и нежелана.

Не трябва сърцето да бъде излъгано.

Не бива!

Защото това ще е слабост.

Предателство в черно.

 

Когато есента пристъпва с любимите багри...

Когато отива си  лятото,

а аз да го пусна не искам

и нея да посрещам усмихната

сили нямам.

 

Тогава ти ще продължиш да живееш в мене,

защото не можеш да ми заповядаш да не обичам.

Защото знам, че ден ще дойде

и в топлата есен отново ще положиш уморено глава

на крехкото ми рамо.

 

Ще се завърнеш с дъжда, пречистен

и по-истински от всякога.

Ще ме обичаш така, както друга не можеш,

защото аз бях истинска.

И ти давах покоя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Стар орех пропуква нещастен,

    пропускайки слънцето помежду все още зеленото."

    Заразителен оптимизъм на прага на есента!Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...