Есенна прегръдка
Тихо златокосата есен
залюля ме в нежна прегръдка
и запя пленителна песен,
носеща спасителна глътка.
Съзрях дъждове в очите ù
да валят с листопад от тъга.
Аромат на дъжд в косите ù
напомни за живот в самота.
Видях как след синьото лято
есента помита герои
и как със последното ято
изпраща надеждите свои.
Усетих дъха на канела
с оттенък на вино и ядки.
Обгърна ме с тънка дантела
ветрецът, навяващ загадки.
Тъй красивата златна стихия
озари с усмивка лицето,
бе балсам за душата - с магия
надеждата върна в сърцето.
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
