Тихо златокосата есен
залюля ме в нежна прегръдка
и запя пленителна песен,
носеща спасителна глътка.
Съзрях дъждове в очите ù
да валят с листопад от тъга.
Аромат на дъжд в косите ù
напомни за живот в самота.
Видях как след синьото лято
есента помита герои
и как със последното ято
изпраща надеждите свои. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up