2.01.2020 г., 0:25 ч.
Есенна тъга
Обичах те, и още те обичам...
Моя муза, несбъдната мечта -
отново лицето твое виждам
в тайнствените дебри на нощта.
Изгаряш ме, подобно пламък,
носиш мириса на есенна тъга.
Сърцето ми изстина като камък.
Ела, за да го преродиш в дъга...
Моя муза, несбъдната мечта -
отново лицето твое виждам
в тайнствените дебри на нощта.
Изгаряш ме, подобно пламък,
носиш мириса на есенна тъга.
Сърцето ми изстина като камък.
Ела, за да го преродиш в дъга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Есенен блян Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
