Роби (Роберт)
157 511

23.08.2017 г., 13:04

Есенни утрини - акростих

Поезия » Акростихове

3.1K 11 18

Ето - във утрото тръгват стадата,

Сънени хлопки тихо дрънчат,

Есенно щедри ни чакат полята,

Нови килими земята красят!

Няма магия, щастлива случайност!

И сякаш художник с изкусна ръка

Утро, на багри богато, омайно,

Творù вдъхновено - за нас!... Красота!...

Радостно чувство в душите покълва...

И щедро наспорил е Бог благодат!...

Нека с любов се сърцата изпълват

И с нея добър ще е целият свят!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Роби (Роберт)

Благодаря, Елка, макар и със закъснение!...Радвам се, че ти харесва!...

2019-04-15T14:41:05+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Прекрасно!

2018-05-08T15:57:09+03:00
Роби (Роберт)

Благодаря Валя, Латинка!...

2017-09-22T07:40:16+03:00
valya_official (Valya Тodorova)

Интересно Роби и много оригинално.

2017-09-21T21:17:03+03:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

Хубав акростих!

2017-09-21T21:14:06+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0