Есенно
И тръгна лятото, и беше някак тъжно.
Тогава появи се тихо ти до мен
и аз поисках вечно да се свържем,
да изрисуваш с багри всеки скучен ден.
Във есен нежна себе си намерих,
открих се в твойте приказни очи
и поглед в тебе жадно вперих
и със очи рисувах ти мечти.
И нека есента си тръгне вяла,
тогава няма да тъжа, че тръгва тя,
защото идва зима побеляла,
но в нея пак ще бъдем с теб и любовта…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
