И тръгна лятото, и беше някак тъжно.
Тогава появи се тихо ти до мен
и аз поисках вечно да се свържем,
да изрисуваш с багри всеки скучен ден.
Във есен нежна себе си намерих,
открих се в твойте приказни очи
и поглед в тебе жадно вперих
и със очи рисувах ти мечти.
И нека есента си тръгне вяла,
тогава няма да тъжа, че тръгва тя,
защото идва зима побеляла,
но в нея пак ще бъдем с теб и любовта…
© Яна All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
