Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
18.10.2020 г., 8:32 ч.  

Есенно 

  Поезия » Пейзажна, Друга
280 8 13

По сиротните стрехи се беси мъгла,
и въжето така й отива.
Вятър тихо разказва за мъки, тегла,
щом боли те - все още си жива.

 

Хризантеми унили - от восък венец,
сплитат - сивата кал да закичат.
Не отлитнал на юг, сам, побъркан скорец,
твойте мисли, объркани срича.

 

Пусти улици. С птичката двама сами,
изрисувате с ноти стъклата.
Натъжихте небето и ето - ръми,
дъжд по покрива в ритъм стакато.

 

Есента е в депресия - само мълчи
и рисува, по мокри калкани.
Само рошав врабец, с любопитни очи,
може есенно слънце да хване.

 

И тогава ще блесне градът, засиял,
и стъклата с любов ще измие.
Пак ще има мъгла, но в студената кал,
вдън земята скръбта ще се скрие.  

 


 
 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??