rudin (Иван Христов)
865 1445
22.08.2011 г., 21:39 ч.

Есенно море 

  Поезия » Друга
663 0 8

В морето идвам, късното, тогава

щом бурята вълните набразди,

сред бездните им пошлост да забравя

и раните солта да оздрави.

 

Как дълго тук скалите на прибоя

брега си отстояват в рев могъщ!

До тях стоя, дочул сигнал отбоен

във вечната борба за хляб насъщ.

 

В морето идвам, ласкаво, тогава

щом в пясъка на плажната леха

дочуя аз отминала гълчава

и зърна тен в отворена плоха.

 

Когато пожълтелите си листи

дърветата броят на ум, без глас,

морето мойта болка да пречисти,

та в стих да подредя любов и страст.

 

И не с пари – с мечти море ще купя! –

оставило ми в спомен любовта,

че в охлювче, във мидена черупка

на лятото да върна младостта.

 

Аз в моето море на мъдрост влизам

когато, в тези кротнали вълни,

платна надул е в мачтите ми бризът

към нови, необятни ширини!

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??