Есенно море
В морето идвам, късното, тогава
щом бурята вълните набразди,
сред бездните им пошлост да забравя
и раните солта да оздрави.
Как дълго тук скалите на прибоя
брега си отстояват в рев могъщ!
До тях стоя, дочул сигнал отбоен
във вечната борба за хляб насъщ.
В морето идвам, ласкаво, тогава
щом в пясъка на плажната леха
дочуя аз отминала гълчава
и зърна тен в отворена плоха.
Когато пожълтелите си листи
дърветата броят на ум, без глас,
морето мойта болка да пречисти,
та в стих да подредя любов и страст.
И не с пари – с мечти море ще купя! –
оставило ми в спомен любовта,
че в охлювче, във мидена черупка
на лятото да върна младостта.
Аз в моето море на мъдрост влизам
когато, в тези кротнали вълни,
платна надул е в мачтите ми бризът
към нови, необятни ширини!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
