Rumeo (Румен Марков)
17 5
10.05.2010 г., 0:43 ч.

Есента е жена 

  Поезия » Философска
897 0 4

Есента е жена.

И мълви ветрове.

И проплаква слана.

И чете стихове...

 

И във нейното „да”

има толкова „не”,

колкото във вода

нажеженост поне.

 

С поръждели везни

тя премерва деня,

пропилените дни

победили съня.

 

Променили се дребности, ценности,

неизмеримо вечно човечни,

като огърлица от млечни

детски зъби,

неотхапали нещо по-бяло

от майчино тяло,

вяло забравило женска плътност,

грубо белязана със разпътност.

 

Всеки буйностен миг на надменна победа

с женски поглед велик,

тя уморестно гледа.

 

Никога неомъжена,

никога невдовяла,

винаги поотъжена,

винаги във раздяла.

 

И няма забележки

по гулни забежки.

Тя винаги знае

как да оправдае

знанието за обладанието

на недослучилите се изневери.

 

Тя кратко ридае,

почти не роптае.

Липсва ù много,

пресита е с малко.

Отгледана строго,

поглеждана жалко.

Помилвана само,

когато голямо

бедствие,

вследствие от лятна лъжа

се е стоварвало

в скута ù вяло - докоснат

от бялото лято,

на похот богато.

Извънбрачната бременност,

породила,

почти насила,

със пролетно секцио,

зимни снежинки-сълзи

от вика на разплакана зима.

 

Есента взима

своята книга...

 

Есента е жена.

И мълви ветрове.

И си спомня слана.

И чете стихове...

 

 

 9 май 2010 г.

 

 

© Румен Марков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??