15.09.2016 г., 18:07

Есента научи ме да плувам

771 1 3

Отново на вратата е застанала

и някак бавно в мене се вселява.

Със тънка риза и пола нашарена,

тя лятото във спомен прекроява.

Все още мами с цветове в зелено

и топло слънце за обяд сервира.

Но в утрините вече е студено 

и ароматът на море ... умира!

 

Във мислите ми малко пустота,

в сърцето - отлежали летни страсти.

С тъга се ражда, зная, есента,

но подарява ни омайни краски.

И ако четка във ръка държах,

избирам точно нея да рисувам.

Щастлива в лятото навярно бях,

но ... есента  ме учи как  да плувам!

 

 

(На моята любима, която обожава есента!)

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми стиха ти, Йордане!Поздравления!
  • Благодаря Младен
  • Някак неусетно въвеждаш в широкоспектърния диапазон на есенната носталгия, Йордане. Тънки наблюдения и чудесно посвещение. Харесах! Поздравление!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...