15.09.2016 г., 18:07 ч.

Есента научи ме да плувам 

  Поезия » Друга
481 1 3

Отново на вратата е застанала

и някак бавно в мене се вселява.

Със тънка риза и пола нашарена,

тя лятото във спомен прекроява.

Все още мами с цветове в зелено

и топло слънце за обяд сервира.

Но в утрините вече е студено 

и ароматът на море ... умира!

 

Във мислите ми малко пустота,

в сърцето - отлежали летни страсти.

С тъга се ражда, зная, есента,

но подарява ни омайни краски.

И ако четка във ръка държах,

избирам точно нея да рисувам.

Щастлива в лятото навярно бях,

но ... есента  ме учи как  да плувам!

 

 

(На моята любима, която обожава есента!)

 

 

 

© Йордан Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми стиха ти, Йордане!Поздравления!
  • Благодаря Младен
  • Някак неусетно въвеждаш в широкоспектърния диапазон на есенната носталгия, Йордане. Тънки наблюдения и чудесно посвещение. Харесах! Поздравление!
Предложения
: ??:??