Есента научи ме да плувам
Отново на вратата е застанала
и някак бавно в мене се вселява.
Със тънка риза и пола нашарена,
тя лятото във спомен прекроява.
Все още мами с цветове в зелено
и топло слънце за обяд сервира.
Но в утрините вече е студено
и ароматът на море ... умира!
Във мислите ми малко пустота,
в сърцето - отлежали летни страсти.
С тъга се ражда, зная, есента,
но подарява ни омайни краски.
И ако четка във ръка държах,
избирам точно нея да рисувам.
Щастлива в лятото навярно бях,
но ... есента ме учи как да плувам!
(На моята любима, която обожава есента!)
© Йордан All rights reserved.
