23.07.2015 г., 23:26

Етап

1.3K 0 1

Жените по пътя които срещах

Бяха с различни намерения

Неосъзнато искащи топлата стряха

Плащаха себе си за поколенията

 

Някои бяха таланти в откриването

На силни мъже и вселени от страсти

Други объркани плахи прикриваха

Зад карнавални маски нужда от щастие

 

В този всевечен поток на живота

Оплождахме красотата

Ставахме разни и правилни хора

Обичаше ни земята

 

Верни жени ни пришиха крилете си

Още по залез ги перим

И под фанфари на влюбени ангели

Ще се намерим.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дух на лютеницата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...