Jul 23, 2015, 11:26 PM

Етап

1.3K 0 1

Жените по пътя които срещах

Бяха с различни намерения

Неосъзнато искащи топлата стряха

Плащаха себе си за поколенията

 

Някои бяха таланти в откриването

На силни мъже и вселени от страсти

Други объркани плахи прикриваха

Зад карнавални маски нужда от щастие

 

В този всевечен поток на живота

Оплождахме красотата

Ставахме разни и правилни хора

Обичаше ни земята

 

Верни жени ни пришиха крилете си

Още по залез ги перим

И под фанфари на влюбени ангели

Ще се намерим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...