Jul 23, 2015, 11:26 PM

Етап

1.3K 0 1

Жените по пътя които срещах

Бяха с различни намерения

Неосъзнато искащи топлата стряха

Плащаха себе си за поколенията

 

Някои бяха таланти в откриването

На силни мъже и вселени от страсти

Други объркани плахи прикриваха

Зад карнавални маски нужда от щастие

 

В този всевечен поток на живота

Оплождахме красотата

Ставахме разни и правилни хора

Обичаше ни земята

 

Верни жени ни пришиха крилете си

Още по залез ги перим

И под фанфари на влюбени ангели

Ще се намерим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...