Jul 23, 2015, 11:26 PM

Етап

1.3K 0 1

Жените по пътя които срещах

Бяха с различни намерения

Неосъзнато искащи топлата стряха

Плащаха себе си за поколенията

 

Някои бяха таланти в откриването

На силни мъже и вселени от страсти

Други объркани плахи прикриваха

Зад карнавални маски нужда от щастие

 

В този всевечен поток на живота

Оплождахме красотата

Ставахме разни и правилни хора

Обичаше ни земята

 

Верни жени ни пришиха крилете си

Още по залез ги перим

И под фанфари на влюбени ангели

Ще се намерим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...