Jul 23, 2015, 11:26 PM

Етап

1.3K 0 1

Жените по пътя които срещах

Бяха с различни намерения

Неосъзнато искащи топлата стряха

Плащаха себе си за поколенията

 

Някои бяха таланти в откриването

На силни мъже и вселени от страсти

Други объркани плахи прикриваха

Зад карнавални маски нужда от щастие

 

В този всевечен поток на живота

Оплождахме красотата

Ставахме разни и правилни хора

Обичаше ни земята

 

Верни жени ни пришиха крилете си

Още по залез ги перим

И под фанфари на влюбени ангели

Ще се намерим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...