21.04.2009 г., 18:49

Етюд

812 0 15

 

 

Някога ще е късно.

Нека е днес и сега.

Не гледай навъсено.

Не! Не така!

Луда пролет навън е -

розов ябълков цвят...

В ласки нека осъмнем.

Изиграй непознат.

Престори се на влюбен.

Или поне опитай.

В очите ти ще се губя,

на сърцето щур ще е ритъмът...

Нежност зелена ще лумне.

Не го мисли. Ще стане.

Какво чудесно хрумване!

Освежаващ етюд. За двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....