26.11.2022 г., 10:35 ч.

Етюди за Любов 4 

  Поезия » Друга
400 6 6

Продължение

 

Най-сляп зовът е в младостта,

но времето очи отваря

за друга стойност в любовта

и нищичко не се повтаря.

 

Но вероятно не съвсем,

съдбата е капризна дама,

а днес им беше на кадем

и ето, че събра ги двама.

 

В дълъг преход, в студ и мраз,

копнеем завет, топлина,

открием ли ги - някак в нас

се качва тяхната цена.

 

Живеем както ни се случи

и не със времето растем,

Животът тайничко  ни учи

как себе си да разберем.

 

С него чувства, че е жива,

с него - Слънцето - не с други,

с него иска да заспива,

с него иска да се буди.

 

Да има Облакът поне

разум, чувство за вина.

С надежда, че ще разбере,

събра кураж и му призна.

 

Но облакът е бясно куче,

разбрал той всичко - посиня,

от егото си ярост смуче,

прихлупи се  и връхлетя.

 

Небето ѝ прорязват думи -

съскат, святкат, с гръм отекват,

пронизват я като куршуми

и сетивата ѝ олекват.

 

Очите ѝ къде са били?...

Умря надеждата последна -

Тополата, със сетни сили,

изправи се и го погледна.

 

... и в него чашата преля,

обидата - незаличима,

щом не може с него тя -

никой няма да я има...

 

На младостта и красотата

зовът Тополата откупи

и сви се в корена душата -

предаде се и се пречупи...

 

Следва

 

© toti Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тони, Лидия, Вили, Дани, Скити, благодаря Ви!
    Понякога разбираме нещата от живота едва,
    когато се обърнем назад.
    Нека Ви е светло и чисто!
  • И за мен беше неочаквано развитието в тази част!
    Страхотно е! И е точно като нещата от живота!
  • Тъкмо щях да коментирам колко истина има в редовете: "...но времето очи отваря за друга стойност в любовта" и ... финалът ме тушира! Е, Тоти, така ме грабна поредицата ти, че добих нагласа за хепи енд! Но да знаеш, чета и чакам с нетърпение следващата част! Страхотен си!!!
  • Това не го очаквах, но чакам продължение
  • О, каква бурна любов! Какъв ли ще е изходът? Чета.
  • Има мъдрост в твоята поема. Младостта ни кара да взимаме прибързани решения. Слез това поумняваме, понякога обаче е вече много късно и бурята ще ни застигне!
    Поздравления, Тоти!
Предложения
: ??:??